Iliyan Betovski's Art Blog

"Не 'Бледолики', а един от нас!", казаха те и го потупаха по раменете...

Събуждам се червен като рак. Индианците вече ме имат за свой и не ме наричат просто "бледолики". Сутринта отидохме за кратко на плажа, където се пробвах да се изявя като архитект изпълнител, опитвайки се да построя защитна, отбранителна стена, готова да отблъсне всякакви нападения по вода. Да, но нещо й куцаше на моята укрепителна постройка и не можа да устои дори на водата, пък камо ли на нападения по нея.

Следобяда решихме да ходим да видим Несебър, стария град. Изкъпахме се, облякохме се подобаващо за пътуване и тръгнахме в жегата да чакаме автобуса, който ще ни отведе до там. Чакахме, чакахме, накрая не издържахме на натиска на слънцето и решихме да се завърнем на плажа, където да потушим пламналия огън по телата ни, пък Несебър друг път ще се порадва на нашето посещение.

Вечерта не се чувствах много конфортно в кожата си. Някакъв дядка по телевизията опяваше колко не било полезно точно днес, на най-голямата жега, да се показваш без защитни кремчета... Е, аз пък да ти направя на яд, точно това направих - стоях си на жегата без никакви кремчета, а сега ми идва да хвана сатъра на Индиана Джоунс и да си съдера кожата. Не стига, че ми е червена, ами и омалня. Ако мога да перафразирам някоя реклама за пране, ще попитам "Не може ли да си остане завинаги бяла? (и със същите размери)". Не, че искам да съм бял като платно, ама не искам и да съм червен. Май беше по-добре да се доверя на някое лигаво и гадно мазило, а?