< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
   <- Начало

Добавяне на коментар

Неделя, 4 Февруари 2007

Чудя се лудите хора, които си говорят сами, защо ли са изперкали така. От какво са стигнали до това дередже?

Днес се сблъсках с една жена (абе баба си беше), която постоянно говореше и се караше на въображаемия си приятел. Интересното беше, че тази жена, макар и да не беше с всичкия си, не беше никак глупава. Явно на времето доста е залягала над книгите. Карайки се на по-горе споменатия й приятел, стигна до цитирането на алинеи и членове от семейния кодекс. Явно не случайно е изперкала. То така става като преучиш - или ставаш гении, или си бита карта.

[ Коментари: 1 / Добави коментар ]
Коментари...

Ми то хората са си казали: "Между гениалността и лудоста има само една крачка". Трябва да ти кажа че крачката е толкова малка че почти се застъпват.

Написа mause (email) (www) на 08-Feb-2007 11:14


Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път