Iliyan Betovski's Art Blog

И вчера имаше кофти време и валеше. Мразя когато вали, особено защото това ме спира да карам колело. Трябва да излизам, обаче вали, което ме поставя пред дилемата, с колелото ли да тръгна или да се дундуркам в трамвая. Не ми трябваше много време за обмисляне, и реших да съм с трамвая. Стегнах си багажа и всичко, което ми беше нужно и с бодра стъпка се запътих към трамвайната сприка. На тази спирка не бях стъпвал, откакто се сдобих с колело. Е, за всяко нещо си има време, и явно времето да се кача отново на трамвай беше дошло.

След 15 минутното чакане да дойде някой трамвай, вече бях започнал да усещам разликата между колелото и градския транспорт. Тя беше голяма. За тези 15 минути чакане, вече щах да съм изминал 3/4 от пътя, който трябва да измина, но аз реших да чакам трамвая, мамка му! Най-накрая трамвая дойде и всички циганета се накачихме вътре. Започвам да се чувствам унижен, че трябва да чакам гадния потен задушен трамвай, вместо смело да въртя педалите. Е, голям праз! Един път съм се качил и се оплаквам. Но все пак си има разлика! И тази разлика е, че на колелото съм сам, абсолютно сам. Няма никой до мен, нито при мен, нито зад мен (на колелото), просто съм си сам. А не като в трамвая, да се накачурка сума народ и всеки да ти диша във врата, както и случката в трамвая:

Качва се една групичка хора (възрастни), единия от които е гологлав и мускулест, ама доста, като мечка беше направо. И оня пич явно и той като мен не беше доволен от факта, че се вози във возилото на релси и започна да мърмори. От мърморенето му стана ясно, че не беше доволен и от потните мангали, които бяха наблизо. Изведнъж задника му със задник реши, че трябва да застане на прозореца (но аз вече бах там) и онова говедо най-учтиво ме бутна и с плътен глас ми каза "Я се мръдни малко!". Ама толкова учтиво досега не ме бяха блъскали. През главама ми мина мисълта да му кажа нещо, но в същия момент пак в моята глава се стартира мозъчния ми Mplayer, който ми stream-на как би се развила ситуацията, ако си отворя устата и му кажа нещо. Вярвайте ми, не ми хареса видяното от мен, точно затова реших да си държа езика зад зъбите. Накрая си стигнах аз крайната дестинация, слезнах си на спирката, и реших да погледна за колко време съм стигнал. Еми не бях доволен от времето, което показваше часовника ми. Стигнал съм два пъти по-бавно, отколкото ако бях с колело.

От всичко това, аз си направих един извод! -- Докато не завали сняг, С КОЛЕЛО! Не искам нито да има потни цигани около мен, нито някой да иска да ми заеме мястото, нито да стигам бавно до там, за където съм тръгнал. Вали, вее, хич на *** да ми не е! Ако вали, има дъждобрани за тази цел, но с трамвай повече НЕ!

Знаех си, че не е добра идея да се возя с градския транспорт!

Качвам се аз на трамвая и по навик изобщо не дубча билетче, просто си седя като гръмнат на прозореца. 5 секунди по-късно се сещам, че трябва да перфорирам малкото синио листче, което се намира в джоба ми, но май късно се сетих. Тъкмо се качи контролата точно на същата спирка, а аз се запътвам към перфоратора.

Ако се пресегна да дупча билета, докато той ме гледа, ще реши, че съм нередовен и лъжа, затова се запътвам хем към перфоратора, хем към контролата. Вадя билетчето и му го подавам и му казвам "Имам билет, но току-що се качвам и сега ще го перфорирам". Да, но нещата не стояха точно така както аз мислех, че трябва да са. Пича ми вика "Като не си дупчил, има си глоби за тази работа". Точно в този момент кръвта ми кипна. Точно на мен ли ще ми казва този катун, че съм нередовен?! Почнах да му обяснявам спокойно, сдържайки гнева си, но пича упорстваше и настояваше да плащам. Бах, бяха трима, а аз един! Какво можех да направя?

Оня настояваше все още да му дам 5 кинта, или да слизам на спирката с тях. Ето и какъв диалог се разви помежду ни:

(Контрола) Хайде сега, платете си глобата, или ще трябва да ви пишем акт.
(АЗ) Бе ти луд ли си? Какъв акт искаш да пишеш? Аз съм редовен! (тук вече бях изнервен и започнах да обиждам)
(Контрола) Момче, ти си нередовен повече от всекиго, трябва да си платиш глобата!
(АЗ) Не бих платил каквото и да е било! Ето ти талоните ми, влачи.
(Контрола) Не ти искам талоните...
(АЗ) Не ми искаш талоните, ама ми искаш парите! Ми няма да ти дам пари! Не си познал!
(Контрола) Ти в момента пътуваш нелегално и си в нарушение. А нарушенията се заплащат!
(АЗ) Абе, ти май си малоумен! Не разбра ли, че просто забравих да си дупча билета, понеже по навик съм с карта и не ми се налага да дупча каквото и да е било!
(Контрола) Ами тогава защо не си купиш карта?
(АЗ) Каква карта бе, човек? Ти не разбра ли, че почти не използвам трамвай, само сега съм се качил и съм забравил да си дупча билетчето?!?!
(Контрола) А как не си забрави раницата някъде?
(АЗ) На тебе не ти ли се е случвало да забравяш?! Не! Ти си безгрешен!
(Контрола) Добре, а как така се сети да дупчиш точно, когато ме видя?
(АЗ) Ми едно предизвиква другото. Ти да не би да помниш всичко, което трябва да напазураваш, когато си в магазина? Забравяш да купиш нещо, виждаш, че някой друг го купува и се сещаш, че си забравил да го купиш. Точно така и аз сега се сетих, че трябва да перфорирам.
(Контрола) Момче, ти си нередовен!
(АЗ) Ти не разбра ли, че съм си редовен и не бих ти платил нищо?! Ако искаш и трамвая задържай, прави каквото щеш, аз няма да ти дам пари на тебе!
(Контрола) Момче, да не искаш да извикаме да дойдат с колата и да те накараме да си платиш глобата като отидем в районното!
(АЗ) Викай, който щеш, обаждай се на който искаш, аз няма да се помръдна от тук. Не го ли разбра? Редовен съм!

В разговора ни се намесва другия контрольор:

(Контрола2) Добре, сега защо викате?
(АЗ) Защото съм изнервен! Затова викам!
(Контрола2) Успокой се сега и кажи къде живееш.
(АЗ) Живея в еди кой си квартал (казвам си квартала). Да не мислиш, че имам намерение да пътувам чак до там нередовен?
(Контрола2) ..... (мълчи и се чуди какво да каже)
(АЗ) Ако исках да ви лъжа, щях ли да си купя талони?! НЕ!

Оня толуп пак се намесва:

(Контрола) Хайде слизай сега с нас на спирката, че ни изгуби времето вече
(АЗ) Няма да слизам никъде. Разбериго бе, човек!

След този разговор, и тримата контрольори си слезнаха на спирката без нищо повече да кажат, а аз най-учтиво им пожелах приятен ден. Да се ебът!

Днес определено не ми е ден! Дали са ми един хард диск с преебан Windows да видя какво му е и да инстална наново windows-a. Отначало уж всичко си върви добре и като по вода, докато в един момен онава просто нещо почва да ми реве "Instert Windows XP Profesional CD into the CD ROM device". Бе ти лудо ли си бе? Та то си е вътре! И не ще и не ще! Просто му дадох Cencel и продължих с инсталацията. Рестартираме, пускам windows-a и изненада! Windows-a е някакъв basic windows все едно. Няма приветливата зелена поляна, която сме свикнали да виждаме, тя просто беше заменена със син фон. Нямаше я и синята лента със задали, и любимият ни зелен бутон "Start". На тяхно място имаше една сива лента със задачи и обикновен "Start" бутон (все едно гледаме Windows 98). Решавам да инсталирам наново, да не би нещо да се е омотало. За първи път ми се случва подобна глупост и не знам от какво може да е породена. Инсталвам аз отново и онова пак ми реве. Я да видя аз какво точно не намира. Ха! Не може да инсталне IEXPLORER! Ебати кефа! Windows без IE! Та това ми е мечтата! След като упорито му цъках "ОК", а онова добиче не помръдваше, накрая реших отново да цвъкна Cenel и да се откажа като му дам да си продължи инсталацията.

Еми нямаше резултат! Пак basic Windows.