Iliyan Betovski's Art Blog

Днес станах с дупето нагоре!

Предната вечер казах на всички, че днес няма да ставам рано сутринта и ще се радвам да спя до късно, докато ме ръчне слънцето в задните части. Да, ама явно някой ми завижда, че аз спя до късно, а той става рано. Как можаха, всички, които стават рано, да ми се изредят и да ме питат, дали няма да ставам, я за работа, я за училище. Това е гадно!

Малкото дни, които имам за почивка, да не ставам рано, всички ще ме събудят, за да ме питат. Първият беше брат ми:

- Ти няма ли да ставаш? Няма ли да ходиш на работа днес? - НЕ!!!!! Няма да ставам! - отговарям аз и се завивам през глава, мъчейки се отново да заспя.

Тъкмо започнах да се онасям и явно имало още някой неразбрал. Баща ми отваря вратата на стаята и казва:

- Илияне, няма ли да ходиш днес на училище? - Какво училище, каква работа? Почивка съм! Няма да ставам! - пак се завивам през глава мърморейки си нещо...

И както става във всичките ми почивни дни, и днес не можах да се излежавам до късно. Точно в 9, като по часовник, вече бях готов за бой. Шегувам се. Просто бях буден и не можех да заспя. С последни усилия се опитвах да затворя гурливи очи и да заспя отново, но явно и днес не ми е ден. Излежавах се до 10 часа и най-накрая видях, че няма полза от опитите ми да заспя наново, и реших да стана вече. Стига съм лежал.

Градския транспорт

Мразя го този градски транспорт! Май ми стана навик да се оплаквам от него. Но какво да се прави, като само се дъни?

По късно през деня ми се наложи да излизам из града. Прекарах се много яко, като реших да се навлека с яке. Хората по къс ръкав навън, а аз с якето. Карай, това го преживях. В голямата днешна жега, трябваше да се тътря с трамвая. Добре че ватмана на трамвая не беше като другите. По Витошка (улицата с най-голямото задръстване), той караше с доста бърза скорост, а аз съм се показал на прозореца и се радвам с изплезен език като куче. Е, чак пък с изплезен език. Но се бях показал на прозореца. То в този трамвай не се дишаше. След спирка "триъгълника", аха да тръгне трамвая и нещо запече. Започна да се движи едвам едвам. Викам си "как можа по Витошка в задръстването да кара като луд, а тук да ми се тътри като настъпена бабка". Помислих, че правят нещо ремонт. Да, ама не. И това не беше причината за тътренето. Нямаше нищо пред трамвая. Нито чернокожи работници, нито нищо. Но той продължаваше да се врачи. По едно време, след 5 метра изминати с влачене, той спря. Настана смут в трамвая. Хората започнаха да разпитват "Какво става? Защо спря?". Някой идтърси, че е спрял тока. Нямах време да чакам тока да се върне. Веднъж го чаках на Халите този ток, чаках го в продължение на 20 минути. Е, няма да стане. При условие, че живея 2 спирки по-нагоре, няма да седя аз в задушния трамвай да чакам тока да дойде. Двама мъже отвориха средната врата на трамвая и слезнаха. Реших да последвам примера и да се впусна в една принудителна разходка. Така и направих. Побързах да се разкарам от смотания трамвай и се запътих пеша към вкъщи. Гледам срещу мен идва трамвай. Брех, как може да има ток за единия, а за другия не. Да не би да не са си платили сметката за тока, хехехе. Обръщам се назад да видя какво става със закъсалия трамвай. О, чудо! Той тръгна! Да, ама аз съм тръгнал пеша, няма да се кача пак в него. И с една малка разходка, ето ме вкъщи.