Iliyan Betovski's Art Blog

Уф! Поредната военна комисия

Днес се наложи по спешност да си пътувам към Червен бряг. Сутринта рано-рано трябваше да хвана влака в 7 без нещо, за да стигна на време за военната комисия. След като си купих билет за влака, реших да си купя и един вестник, за да не скучая във влака, а да ми мине по-бързо времето. В купето на влака се паднах с една приказлива възрастна жена. Като се разговорихме с нея, та чак до Червен бряг не се сетих да си чета вестника.

Пристигнах на уреченото място (местната поликлиника) в 9:15, въпреки че комисията беше от 8, аз пак бях на време там. След като отидох, разбра се, че пак ще се обикаля по кабинетите за прегледи (вече втори път). Първо трябваше да мина за кръв и урина. Брех, че чакане му се удари. В една малка стаичка метър на метър трябваше да се наблъскаме 6 човека. Имаше един, на който му прилошава като види кръв и постоянно мрънкаше, че му прилошало. На мен пък ми прилоша от неговото мрънкане. След като минах този кабинет, реших да посетя психиатъра, който беше по-надолу в списъка. Направих го. Останаха още 8 кабинета. Един келеш ме пререди пред неврологичния кабинет и аз му се развиках и му теглих една майна. Невроложката ме гледаше странно. Точно там ли трябваше да стане?!

Реших да се набутам по-рано при хирурга, за да минем, докато няма много народ. След дълго чакане, влезнах и при него. Човека погледна в книжката ми, че пише "адрес: София" и ме попита "Ти какво правиш тук, след като пише София?". Както и да е. Поприказвахме си с него и сестрата, която беше вътре, за живота в София, докато другите чакаха отвън (нека им е сечено). Както си говорихме, в един прекрасен момент, той каза "Хайде смъквай панталоните да видим как е положението"... А така добре си говорихме.. Изглежда сме си говорили, за да ме предразположи към екскибиционизъм. Мина страшното, но останаха кабинетите с много чакане. Най-много се чакаше на кардиолога и очния кабинет. Ама такова чакане падна. Тъкмо ми дойде рада при кардиоложката и тя каза "Ще се наложи да изчакате, защото имам малко служебна работа". А това да ни прегледа не е ли пак служебна работа. Както и да е, след 30 минутно чакане, тя се завърна и ме намаза със гадости, за да ми налепи смучки по тялото. Минахме и това и останаха вътрешните болести. Минах го и него и бях свободен като птичка. Да, ама вече беше 2 на обяд.

СПРАВКА: Отидох в поликлиниката в 9:30, излезнах в 2.

Дойде време да се видим с приятели и познати. Видяхме се и после се метнах на влака за София с още двама приятели, които също пътуваха насам. Като се качихме във влака, кондукторката веднага се постара да ни опъти като ни каза "Последните вагони са празни и много спокойни". Започна тичане към последните вагони, все едно има разпродажба. Набутахме се в едно купе с един възрастен човек, който за щастие си "вдигна гълъбите" още на Роман. През останалото време си седяхме сами в купето. Аз си събух обувките и си полегнах. Неусетно как мина времето и вече бяхме в София. Ех, с тези момчета никога не можем да се наговорим. Прибрах се капнал от умора, наудох се и заспах.