Iliyan Betovski's Art Blog

Нощтна смяна и ден преди нея. Объркващо заглавие!

Потърквайки малко по малко кървясалите си очи от неспане и постоянно взиране в двадесет и един инчовия монитор пред мен, ще се опитам да възстановя малко от паметта и това, което се случи днес, т.е. вчера. Абе, не знам! Сега е 7:25 в Неделя сутринта.

Отново намерих сили, за да се преборя с мързела и да намеря време, за да драсна някой друг ред в не много добре импровизирания си дневник. Днес се излюпих някъде към 2 след обяд, след като съм си бил легнал сутринта в 6, поради проявя на силна заинтересованост към скриптовия език, наречен tcl. Имам една налудничава идея, която се изразява в следното: Реших да пусна бот в канала си, но да не е с tcl скриптове, които са гепени от някъде. Реших да си ги напиша сам. И точно тук идва уловката. Нямам си абсолютно никакво понятие от това, как се пишат tcl скриптовете. Преди време бях заинтересован да го науча, но поради липса на силна воля, не успях. Като за начало опитвах да напиша супер прост скрипт, за да видя, дали мога и най-простот да напиша.

Опитах се да накарам бота да ми отговаря на опеделени думи. Пурвия опит беше, когато кажа "yo" на бота, той да ми отговори с "fak uuuuuuu!". Както се досеща всеки, който чете тези редове в момента, опита беше неуспешен. Поне в продължение на 2 часа се бухтих жърху това нещо и не искаше да проработи. Накрая, блестяща идея порази съзнанието ми и ми вдъхна сили и надежда, че ще го накарам този бот да ме напсува. Реших да погледна един файл от документащията на всеки един бот. Там си пишеше точно и ясно. Е, след дълга и упорите борба, аз успях да го накрам да проработи. Пурвият ми успешен скрипт беше да го накрам да се идентифицира в NickServ и да си поиска op от ChanServ. След което, с усилено четене, успях да го накарам и да се пази от банове.

След още по-упорит труд и повече вложени усилия в нещо напълно безсмислено, аз успях да накарам бота да си взима всичко, което му е нужно. След дълго мислене и сущо толкова четене, направих скрипт, който да изписва на partyline-а на бота, всяко движение в канала, всяка казана дума. Това ще влезе в употреба по-късно. Други скриптове не можах да измисля.

В Събота през деня, майка ми ме погна да тупам одеала. Е, свърших работата на фона на музиката на новите си колони за компютъра. Ахх.. че адски колонки си набавих. Доста са готини и на вид и на възможности. След като изтупах завивки, килими и одеала, реших да убивам време в IRC и четене на разни страници и форуми. Четох, четох, четох, ама стана 7 вечерта. Ех, че бързо лети това време. Реших да взема да се оправам за излизане и да взема да ходя в офиса, понеже не ме свърташе вкъщи. Направих си садвичи тип "Направи си сам" и потеглих към спирката. Докато вървях по тъмните и хлъзгави пътечки покрай блоковете на Надежда, изневиделица от някъде някой започна да ми свети с лазърче в краката. Ехх... деца! Искат да се отрепам и да ме осакатят. Е, не успяха, нека им е сечено! Като отидох на спирката, лицето ми се смрази. На това му се вика "Клинч" с главно "Ч". За щастие трамвая се домъкна на време и аз се метнах на него. 2 спирки по-надолу ми звънна телефона. Обади се колегата, който е дневна и аз трябва да сменя по-късно. Каза, че му е прилошало и ако съм имал възможност, да съм се замъкнал по-рано там. Е, за щастие реших да тръгна по-рано.

След като слязох от трамвая, вървях ухилен по Витошка. Тъко-виж ме видяла някоя девойка и ме харесала и ми излязъл късмета. И както си се усмихвам .. изведнъж!!! .. Познахте ли какво се случи?! Не, не ме хареса девойка. За една бройка да се цопна пред вратата на :"HUSH PUPPIES". Ама нали съм си мъж, овладях положението и поех контрол над нещата. Стъпих здраво на двата си крака и вече с премерена крачка и влачещи се крака (за да не цопна на земята), успях да се добера до офиса.

И там нищо интересно. Цяла вечер се чудя с какво да убивам време и слушам Радио. Нали един приятел е пуснал online радио, на което слушателите си избират музиката от страничката на радиото. Ех, че готино го е наравил. Имам чувството, че това съм го казвал вече. Както и да е. Продължавам с разказите и мемоарите си. По някое време като му ударихме един здрав чат с познати. Иако веселба падна. Един приятел като пое контрол над радиото, т.е. само той поръча музиката, която слушахме, и ни организира Rock'N'Roll радио до към 4 сутринта. Яко жицааааааа.... Да! Направо ни разби. После страстите се окротиха, героите се измориха и започнахме да го даваме малко по-спокойно.

По-късно в часовете, реших да отделя време за преглеждане на форуми с надеждата някой да е казал нещо някъде. Да, ама не. Никой нищо не ебава да пише. Реших да погледна един писания, които един приятел ми ги даде да погледна. В IRC, разбира се. Натъкнах се на голяма доза простотия у хумор на едно. Доста се позабавлявах. Нямаше после какво да правя и реших да пиша в дневника си.