< HomePage | Виж Записките ми от Българската Армия
   <- Начало

Добавяне на коментар

Сряда, 1 Септември 2004

Що за дата и ден сме днес?!?!

Вече изгубих представа за времето. Добре, че е компютъра, иначе няма да знам какво сме днес. Днес е Четвъртък - 2 септември. Но ще писа за вчера. Вчера си легнах още в 9 и забравих да пиша в дневника си. По-точно нямаше време. Вчера сутринта си легнах в 6, станах в 9, събуден от шибаното БТК, да ми напомни, че не ми е платен телефона. Това е ебаси гадната информационна система. Звъни, докато не го вдигнеш. Е, аз го вдигнах, ама кръвното. После станах с мисълта, че ще ям принцеси за закуска. Дори предложих на една приятелка да хапнем заедно, но като отворих хладилника, разбрах, че няма да има и за мен дори. Нашето домочадие им се яло пронцеси и не са оставили много кайма и за мен. Имаше кайма, колкото една мая от 2- стотинки. Като се наядох, реших да се заема с превода на един сайт, с който се захванах още миналата вечер.

Доста работа свърших по отношение на превода. Вечерта не бях много гладен, странно защо ли. После реших да седна да поуча малко по счетоводство. Не научих много. Това е поради простата причина, че не можах да гледам, а за четене дума да не става. Попрочетох малко, стана 8 и половина и реших да се катурвам да спя. Тъкмо легнах и звънна един приятел. Караше ме да ходим на танци. Ако бях отишъл, и днес нямаше да знам какмо сме. Говори ми доста време, аз се правех, че разбирам за какво идва рен, но не разбирах. Легнах си после и ето ме сега след 12 часа сън. Отново деня е ден, а нощта е нощ. Хм, ще видим тази работа довечер (каза Илиян, подхилвайки се злобно).

[ Добави коментар ]
Добавяне на коментар
Не пишете nicknames, освен ако не се обръщам така към вас!
user@example.com
http://www.example.com/

Коментарът трябва да е на кирилица или на английски. Останалите се трият.

Запомни адреса и името ми, за да не го пиша следващия път